Риск от развитие на кариес при налични кариеси в устата при ниско pH и висок вискозитет на слюнката

Зъбният кариес е най-широко разпространеното хронично заболяване. Това е заболяване, което е засягало човечеството през цялата му история. Открити са останки с наличие на кариес от преди 14 000 години. Той засяга всички социоикономически нива и всички възрасти.

Зъбния кариес е многофакторно заболяване, което зависи от едновременното и взаимозависимо действие на група фактори

- Качества на емайла
- Микроорганизмите като болестен агент
- Захари – основа за образуване на киселини
- Времето на експозиция
- Слюнката

В последните години зъбният кариес се дефинира като бактериално и заразно заболяване. Установено е, че при наличие на кариозни зъби много по-лесно се развива кариес на здравите зъби. Това се обуславя от факта, че има наличие на патогенни микроорганизми предизвикващи кариеса, както и благоприятна среда за тяхното развитието .
Слюнката играе ролята на защитен механизъм. Тя почиства, буферира, съдържа антибактериални агенти както и калциеви и фосфатни йони реминерализиращи зъбната повърхност.
Редица изследвания са проведени и изводът направен от това гласи , че не захарите предизвикват развитието на микроорганизмите, а pH на слюнката (киселинност). При ниско pH част от нормално обитаващите микроорганизми придобиват способността да произвеждат киселини при разграждането на хранителните продукти. По този начин се дестабилизира системата, променя се киселинността на средата (слюнката) и се стимулира развитието на патогенните микроорганизми.
Хората не се раждат с патогенните микроорганизми, те се предават от човека грижещ се за детето при целуване или употребата на едни същи прибори. След като са попаднали в детето те не могат да се развиват неконтролируемо, тъй като има микроорганизми подтискащи тяхното развитие. Слюнката играе критична роля в поддържането на оптимално орално здраве и в създаването на екологичен баланс. Когато настъпят изменения в нейния състав и количество, се променя и нейното действие – защитна среда за зъбите се превръща в такава подпомагаща вредните микроорганизми. Лечението на кариеса не цели само запълване на образуваните „дупки” по зъбите , а цели и поддържане на защитната функция на слюнката. Тя трябва да бъде водниста, за да може да изпълнява своите функции. Когато изглежда жилава или пенеста(високо визкозна) това дава знак за неизпълнение на функцията. В тези случаи е желателно да се тества и pH на слюнката за да се оцени риска от развитие на кариес. това се осъществява със специфични тестове, които ние прилагаме в Дентален център Медикал дент. Обикновено когато слюнката е с висок вискозитет, тогава и нейното pH е ниско.
В заключение можем да обобщим, че кариесът е заболяване с многофакторен характер и слюнката играе ключова роля в неговото предотвратяване и неговото развитие.Когато тя е гъста или пенеста и с висока киселинност тя не може да изпълнява своята функция. Тогава се налага пациентите да поддържат добра хигиена и да използват препарати и пасти за зъби, съдържащи флуор за да може да се възвърне нормалното състояние на зъбите и последващото развитие на заболяването. При пациенти с проблеми в слюноотделянето се налага употребата на препарати стимулиращи я, а дори в по-тежки случай и изкуствена слюнка.

You can leave a response, or trackback from your own site.